шщкшк
 
Untitled Document
     
 

Популярни изпълнители на гайда

Дафо Трендафилов
Димитър Чупетловски
Иван Варимезов
Илия Димитров
Йордан Василев
Костадин Варимезов
Лазар Каневски
Михаил Калфов
Никола Атанасов
Пейчо Пейчев
Стефан Захманов
Трайко Балджиев

Популярни изпълнители на народни песни

Борис Машалов

 
 

Борис Машалов

Статията е от монографията на Елена Огнянова и Михаил Букурещлиев "Популярни изпълнители на народната музика", изд."Народна просвета", 1977 г.

  Така се случи, че когато подехме нашата работа за Борис Машалов, ние имахме сами много лични впечатления за човека и певеца, бяхме работили дълги години заедно, съхранявахме автобиография и някои писма, които той беше писал. Имахме записани и някои негови спомени и разговори. При издирване на данни за неговия живот ние се срещнахме и с вдовицата му, прекалено скромна и предана майка, която тачи като светиня паметта на своя рано починал съпруг. Бонка Машалова ни свърза и с брата на певеца - Михаил, и със сестра му Стефана, и със сина му Милан. Разговаряхме и със Серафим - другия брат на Борис Машалов. Съпругата и синът бяха безкрайно любезни да ни предоставят архивата на певеца - един куфар с около 1000 писма, вестници, в които бяха поместени статии за него, и най-важното - предоставиха ни неговия дневник от четиримесечното му турне в Китай. Чрез този дневник ние можахме да надникнем непосредствено в душата на Борис Машалов, да усетим неговите интереси, неговото отношение към природата, към историята и културата на други страни и най-вече топлата му любов към родината.
Борис Машалов е роден на 30 януари 1914 година в град Севлиево в семейството на потомствени пев-ци и занаятчии. Певческата дарба по бащина линия се помни някъде от първите едно-две десетилетия на 19 век. Прапрадядото Димитър Зенгията още през двадесетте години на миналия век се славел като сладкопоен певец и собственик на хубави охранени коне, с които пътувал из цяло Българско по търговия. В ония тежки робски години сами турците се възхищавали от гласовития певец и охранените му коне. И винаги, когато се срещали, възкликвали: „Маашала, маашала!" Оттук произлязъл и неговият прякор - Димитър Машалата.
Дядо Димитър, дядото на Борис Машалов, имал шест сина и една дъщеря. Всички знаели да пеят и надпявали баща си. Най-голям песнопоец обаче бил Никола, който станал баща на петима синове и една дъщеря. Борис е четвъртото дете. Всички деца били музикални, още повече, че унаследили пев-ческата дарба и по майчина линия - на севлиевката Елена Матюва Стоянова. Майката притежавала много приятен и емоционален глас. Обичала да пее винаги, когато шета или работи. Децата й си спомнят днес с умиление за ранното си детство:
— Майка много пееше. Сутрин стане рано да омеси хляба и запява. Сее брашното и пее; замесва тестото - пее; пали пещта - пее; премита къщата - пее; плете, преде, шие или тъче, нейният глас се носи тихо из къщи и ни усмирява. Брат ни Борис беше роден артист. Той много обичаше майкините ни песни и особено Елкината:

Мама Елка буди на Дунав да иде,
на Дунав да иде, вода да донесе.
А Елка не знае Дунав отде тече,
Дунав отде тече, през къде минава.
Че Дунав извира из Будина града,
из Будина града, из златна ябълка,
тихом, тихом тече зад Стара планина,
зад Стара планина у Черното море.

Когато я пееше, Борис винаги си тактуваше или тихо тупаше с нещо като барабан и пригласяше на песента.
Бащата, Никола Машалов, пътувал много по търговия и продължил занаята на мъжете от Машаловия род - сапунджнйство и производство на суджуци и луканки. Той обикалял страната, за да продава своето производство и да закупува добитък. Тези дълготрайни и чести пътувания го срещали с различни хора. Той опознал добре българския характер и нрав, заучавал много различни по текст и мелодия песни. Най-много обаче го привличали ония за „баш юнаци и стари времена". Когато се връщал в Севлиево, той донасял песенно богатство, което надвишавало това в кемерите. В къщи впрягал и децата си в работа, да му помагат.
И докато работят, бащата извисявал глас и редял песен след песен. След него пеели и децата, пригла-сяла тихо и майката. Така неусетно родителите предавали певческото си майсторство на рожбите си заедно със занаята.
— Някога в Севлиево се живееше много задружно и хубаво - спомнят си потомците на Машаловия род. - По празник се събираха семействата от „Долната махала" - дето живеехме. Редуваха се - на един празник у едного, на друг в другиго. Носеха си виното и ракията, храната. Водеха и нас, децата. Правеха голяма обща трапеза. Когато бъклиците изредеха по няколко пъти насядалите около трапезата, подемаха се песните. Запяваше татко, пееха и други, ала всички ще се обърнат към майка: „Хайде, Еленке, кажи някоя песен." И тя запяваше. Не обичаше да я канят. Пускаше глас и всички онемяваха. Дори и ние, децата, лудували до този миг, заслушвахме песента й.
Още като ученик в първо отделение Борис запява солата на ученическите песни. Пеели заедно със сестра си Стефана, която била две години по-голяма. Случвало се така, че двете деца изнасяли цяла концертна програма. За тях заговорили в града, а учениците обичали да дружат с тях.
Неочакван финансов провал принудил семейството на Никола Машалов да продаде къщата в Севлиево и да се засели в Аспарухово, Плевенско. След няколко месечен престой се преместват в с. Лъжене, оттам в Калугерово и после в Александрово, където останали няколко години. Като се позамогнало, семейството отново се върнало в Севлиево. „Домке ле, от тебе по-хубав няма" - казвал Никола Машалов. По това време Борис е ученик в прогимназията. На една забава в училище, на Кирил и Методий пял песните: „Прощавай, славей", „Сладкопойна чучулига", „Морен орачът из нивите сееше", „Гурбетчийска" и други. Успехът бил неописуем. Класната му наставница била най-развълнувана. Подарила чорапи на малкия певец - първата награда, която получил Борис за изкуството си.
Като дете Борис Машалов се отличавал с тих нрав. Бил скромен, работлив, послушен, учил се отлично, в игрите бил палав, ала баща му бил необикновено строг. Веднъж за някаква малка простъпка го наказал да остане в къщи през целия ден. И за да бъде сигурен, че заповедта му няма да се погази, завързал го до прозореца. Борис преседял целия ден вързан, гледал играта на другарчетата си и ядно хапел устни. Но от този ден и игрите станали с мярка - имало ред за работа, за учене, за игра. Въпреки отличния успех, с който завършил прогимназия, Борис не продължил образованието си поради липса на средства.
Всички трябвало да работят за насъщния хляб. За кратко време постъпил на занаят мутафчийство заед-но с брат си Серафим, ала скоро напуснали. Занаятът не бил доходен. По това време те правели и първите си стъпки на борци. Пехливанлъкът бил също потомствена машаловска черта. Ала това било любителска работа, не давала хляб. Дълги и безсънни нощи прекарвали родителите в размисъл какво да правят, как да отгледат и настанят децата си.
През 1929 година Еленка Машалова продала наследствената си бащина къща в Севлиево и се пренесли в столицата. Надявали се тук по-лесно да намерят препитание.Още с пристигането потърсили работа. Не били претенциозни - каквото и да е, само работа да има и да не се гладува. Борис постъпил в някаква техническа работилница, но скоро се прехвърлил към една сладкарница. Учел сладкарския занаят и изпълнявал поръчки на клиентите, после сам разнасял торти и сладкиши по домовете. Това продължило около две години. Работа много,а пари малко. А момчето вече започнало да възмъжава, Усещало, че не само хляб е нужен на този свят, а трябват и дрехи, и обувки, и културни занимания, и приятелски компании. А за всичко това са нужни средства. Един ден се спира пред един строеж и пита майсторите дали имат нужда от работници. Майстор-бояджията Христо Цонев, наречен от колегите си „професора" заради сръчността и познанието му в бояджийския занаят, приел младежа за чирак. Още първите дни той забелязал необикновеното старание и сръчност на момчето, особено когато в ръцете му била четката - баданарка, и почнал да го насърчава. А Борис усвоявал бързо тънкостите на този занаят, било му леко и приятно от похвалите на майстора и запявал - отначало само тананикал, после извисявал глас и запявал с пълно гърло. Слисвали се работниците около него. Майсторът го обикнал като син. В скоро време Борис Машалов довел на строежа братята и баща си. Започнал нов етап в трудовата биография на Машаловия род - бояджийството. Само Михаил поел пътя на тапицер и поддържал непресекваща любов към борбата. Другите братя също са пехливани. Техните занимания, стремежи и желания се изразявали по това време само с три думи: бояджийство, борба, песен.


горе
горе
горе
горе
 
 
Untitled Document
Новини/Реклама


Unt

Гайдата | Галерия | За нас | Поръчка | Репортажи | Контакт

©2005-2013 Български гайди e-mail: webmaster